Поверията за Антоновден

Честит имен ден на Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Донка!

Според народните вярвания Антоновден се празнува за предпазване от болести, защото Св. Антоний Велики се смята за закрилник на здравето.

На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка". Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана "за белята, за лелята", както е била наричана чумата. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден. 

На 17 януари, както и на 18 януари – Атанасовден, народът почита ковачите и железарите, защото според легендата Антон и Атанас са били братя-близнаци, създали ковашките клещи.

За светеца Антоний се знае, че е живял 20 години в пустинята в пълно усамотение.
Роден през 251 г. в Среден Египет, той останал сирак, раздал наследството си и първо се заселил в скална гробница, където при него се втурнали всевъможни зверове - змии, скорпиони, лъвове, вълци, мечки... Но Антоний им се присмял с думите: "Ако бяхте толкова силни, нямаше защо да сте много!"
Когато изрекъл това, всички твари изчезнали и заблестял светъл лъч.

Оттам той поел през безлюдната гола планина на Източната пустиня и се заселил в изоставена къщичка. Зазидал входа на къщурката, а негов приятел идвал два пъти годишно, за да му спусне от покрива храна и вода. Там прекарал 20 години, след което бил надарен с чудотворство и прозорливост - лекувал болни и прогонвал бесове.

Св. Антоний доживял до 105-годишна възраст, бил е изключително начетен и ерудиран човек.